Тайното оръжие за Мекотели
Тайното оръжие за Мекотели
Blog Article
Мекотелите може да са най-трудната животинска група за обикновения човек: това семейство безгръбначни включва същества, толкова различни по външен вид и поведение като охлюви, миди и сепии.
е. оние што живеат во езерата и реките) и копнените (конечното живеалиште ) видови.
Оцветяването на този синьопръстенен октопод показва, че индивидът е разтревожен и ухапването му може да бъде фатално Много мекотели произвеждат или акумулират от околната среда токсини, които представляват опасност за здравето и живота на хора и животни.
При мидите устата започва с чифт пипала, снабдени с ресничест епител. Те насочват водния поток заедно с хранителните частици към устата. Поради липсата на глава липсват глътка, радула, челюсти и други органи свързани с тази част на храносмилателната система.
Бидејќи модерните мекотели толку многу се разликуваат по анатомија и однесување, средувањето на нивните точни еволутивни односи е голем предизвик. Со цел да се поедностават работите, натуралистите предложија „хипотетички мекотел на предците“ кој ги прикажува повеќето, ако не и сите карактеристики на модерните мекотели, вклучувајќи школка, мускулесто „стапало“ и пипала, меѓу другото.
Как така октоподите са станали толкова добри в това? Краткият отговор е: еволюция. В продължение на десетки милиони години индивидите, които са били по-добри в маскирането, е било по-вероятно да избегнат хищниците и да оставят поколение. А много животни – включително мурени, делфини, раци богомолки, корморани, множество риби и дори други октоподи – са ентусиазирани консуматори на октоподи.
Хитоните , познати и како полиплакофорани, се рамни мекотели слични на голтки со варовнички плочи што ги покриваат горните површини на нивните тела; живеат во меѓуплимни води долж карпестите брегови низ целиот свет.
Видовете октоподи донякъде се различават по организацията на мозъка си и тъй като са проучени само няколко, никой не знае дали всички са еднакво надарени. Рой Колдуел, изследовател на октоподите от Калифорнийския университет в Бъркли, казва: „Някои, които съм виждал в лабораторията, изглеждат от глупави по-глупави.“ Кои например? „
широко разпространен не се разрешава навреме дразнещо
Жизненият цикъл при мекотелите показва също голямо разнообразие. Сухоземните мекотели и главоногите се развиват без да преминават през междинни форми.
Во морфолошки поглед, на мекотелите може да се разликуваат неколку региони: глава, на која се наоѓаат устата и сетилните органи; труп, во и на кој се сместени главните, витални органи; стапало, кое претставува месест орган што служи за движење и наметка (или мантија), како голем набор на кожата помеѓу трупот и стапалото.
Сетилните органи се особено добро развиени кај полжавите и главонозите, при што, на пример, сложеноста на градбата на очите кај главонозите се приближува кон градбата на очите кај ‘рбетниците.
В някои тихоокеански субкултури раковините от мекотели се обменят подобно на валутата в съвременното общество. Причудливите форми на различните мекотели, гигантските размери на тялото и очарователните форми на раковините са породили появата на митове за тайнствени морски чудовища и други персонажи в културата на различни народи по мекотели света. Развитието на различни сфери на науката включва мекотелите като обект на изследване и води до нововъведения полезни за човечеството.
Друг вид гастроподи, мурекс, бил одгледуван од античките Грци поради неговата боја, позната како „царска виолетова“, а наметките на некои владетели биле плетени од долги нишки што ги излачувал бивалвниот вид